Детайли, фантастика и истории от Сиан
Детайли, фантастика и истории от Сиан
Blog Article
— В горещо време ракията прохлажда — забележи пак Ковачев, — не заповядате ли още?
Грозев се извърнал и го погледнал. Какво било неговото удивление и ужас, когато познал в този господин Василя Левски!
— Честито, челеби! — поздрави го и Али чауш с едно небрежно, широко темане, па се извърна пак към събеседника си и продължи лакомия разговор.
Лошото е, че и моя директно хукна след тях и аз стегнат, да пазя гърба, някак успях да си ударя топките здраво и хептен ми се стъжни, извиках:
. Двата най-атрактивни елемента са Дългия коридор и езерото Кунмин.
В комисията по откриването паметника на Левски в София, в която бях член, ставаше разговор върху великия проповедник на свободата. Понеже всичките членове от тази комисия много или малко лично познаваха Левски, разказваха се анекдоти за неговата безстрашливост и смелост при най-трудни обстоятелства, за неговата съобразителност и хладнокръвие в опасностите, с които беше насеяна всяка стъпка от неговото скиталческо съществувание. Всичките тия разкази, един от други по-невероятни и изумителни, хвърляха ново освещение върху моралната сила на Дякона и прибавяха нови зари на ореола, ??????? ?? ???? с който този тайнствен, почти легендарен лик стои окръжен в нашето въображение.
Младото момче видя сочната слива под полата на жената и това го вдърви на мига.
На Андрешко му става мъчно за своя съсед и нарочно вкарва каруцата си в блато. Оставя гражданина в калта и се връща в селото, за да предупреди съселяните си. Съдия-изпълнителят остава сам и отчаяно вика за помощ.
- Ей, по инерция съм си взел портфейла с мен тук в гората, но хубавото е, че вътре винаги нося презерватив.
През един хубав юнски ден в нея година из конашката порта излязоха вкупом няколко заптиета, спряха се на малкото мегданче там, пошушукаха си няколко време, па се пръснаха по разни посоки.
Вижте и тези необикновени героини от руската литература, вдъхновили милиони читатели!
- Тежка е каруцата, а този е най-силен, като го няма пикапа, това е положението, Митко не ги мисли тия неща.
Тук Чехов обрисува любимата си тема: как хората с мечти стават апатични и биват погълнати от ежедневието.
На петдесет разкрача по-нататък Грозев видял, че се подава един конник българин, облечен в потури, с фес, и който държал ниско над главата си една омбрела, за да му пази сянка, понеже силно пекло.